(За сестра ми)
За цент и половина
се обаждаш.
За цент и половина
аз те слушам.
И разтегливата тъга се дави
в прашасалото ехо
на компютрите.
За цент и половина
сме наблизо.
За цент и половина
сме далече.
И чувам: ти живееш твърде някъде.
А аз съм твърде тук,
за да живея.
А да не би компютърното ехо
да е объркало тъгите ни,
наум изплакани?
Ти може би живееш твърде тук.
Аз може би живея твърде някъде.