 |  на rainy
за неизбежните и пожелани
житейски избори
Избрах. И на какво ще заприличам
свободна от свободната си воля?!
А толкова ми спомня на двуличие:
да имам правото да Ти се моля
или пък не. От избори ми писна!
От тези, дето нямат път и изход.
Приятелски да можехме да стиснем
ръце. А, той, животът ми е изпит!
Греша ли Те, проклетите ми грешки
предричат страх, издайни и свадливи.
В градината ми камъните тежки,
подхвърлят ли ми тъй немилостиви,
у мен е пусто, глухо, безобично.
След поругания стремеж към Тебе.
Прости ми, Боже, май че е цинично
да те гладувам в толкова безхлебие,
а, всъщност, съм желала да съм сита
с мечта, която искам да се случи.
Поне веднъж докрай да го изпитам,
ще бъда Теб. До сетното съзвучие.
Публикувано от BlackCat на 05.03.2007 @ 20:05:54
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 323 четения | оценка няма |
показвания 48544
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Измамна свобода" | Вход | 11 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Измамна свобода
от Meiia на 06.03.2007 @ 15:01:59
(Профил | Изпрати бележка) | Някои наши основни избори, уви, водят до други и така, един ден, се озоваваме не точно където сме искали, или сме искали, но по несъзнавана от разума повеля на душата си...Сложна тема е това и не знам каква е истината.
Но, че, за да допуснеш любовта до себе си, както и да я запазиш в себе си, се изисква и воля, и кураж, и усилие на цялото ни същество, съм съгласна. Много усилия, правени с лекота. И жертви, да, много жертви! Та като се замисля, любовта по-цялостни ли ни прави или напровтив..?!
Ох, не знам, болна тема ми е и ти я отключи..:) |
]
Re: Измамна свобода
от Meiia на 06.03.2007 @ 15:11:41
(Профил | Изпрати бележка) | :-) Разбирам те...
Не съм се опитвала да украся стиха си с Него. Не! Просто...Той е най-истинският ми събеседник, ако и да не съм получила пряк отговор досега. Единственото мерило за всичко.
Написаното си е почти част от вътрешния ми диалог. И се опитвам, точно за това, да съм максимално искрена, макар и не съвсем додаляна:), но не и раболепна.
"Страх от Бога.." не го разбирам това, ако "Бог е любов"...
Благодаря ти! |
]
Re: Измамна свобода
от Meiia на 06.03.2007 @ 15:12:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Радвам се, че ти е харесал, Лили! |
]
Re: Измамна свобода
от alef на 05.03.2007 @ 20:42:00
(Профил | Изпрати бележка) | Изборът винаги се свежда до: "или - или" , което си е чисто ограничение , но да "Бъдеш"...."До сетното съзвучие" - е пълнота, ситост...
Поздрав!!! |
Re: Измамна свобода
от Meiia на 06.03.2007 @ 15:19:03
(Профил | Изпрати бележка) | Нали?!:) И ти си прозрял, че постоянно сме в ограничение в уж свободния си избор:)
А за такава "ситост", каквато говориш....
как ли се стига до нея, не знам
с много самоотричане май:(
Поздрав! |
]
Re: Измамна свобода
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 05.03.2007 @ 22:34:15
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | да те гладувам в толкова безхлебие...
_________________
Михаело! Това беше гадно...
Знаеш ли, като дете, на времето, така ми се караха – с подобно строго обръщение, когато нещо се случваше, а понякога изобщо не бях виновна, и гледах стреснато и ококорено...
:)
Всеки с кръстовете си относно избора. Да го носиш сам понякога е твърде непоносимо, особено когато не е споделен изобщо, но нали е собствен, и то категорично, и то меко казано – не е редно да се оплакваме. Което е жалко и доста античовешко, независимо от собствения избор, но това е друга опера...
И си мисля още, че измамността е само в главите ни. Единствено там. Сами сме си роби или господари там. И най-лошото е, когато сами си наденем робския хомот. Вътрешно. Знам, знам! Знам какво ще ми кажеш, и ще си права много!, но лично за мен това е генералното счупване. Дано ме разбираш. И ако се случи...
Благодаря ти! Не само за стиха.
С който, признавам, ‘леко’ ме размаза...
|
Re: Измамна свобода
от Meiia на 06.03.2007 @ 16:52:08
(Профил | Изпрати бележка) | Ама то строгото обръщение не е към тебе:). Нямаш вина освен тази, че ме провокира да си задавам въпроси и да напиша всичко това, добро или лошо е друг въпрос За мечтите се опитвам да е искрено. И, понеже, аз от страх ли, от какво ли, не им вярвам достатъчно, а може би не вярвам и на себе си или съм избрала най-трудния път да повярвам-съмнението, все се колебая. А ти имаш силата да си в тях (в мечтите), дори да си тях.
И ми се прииска и аз да имам някакъв отговор свише.
Всяко сбъдване ли е чудо?!
Сигурно има чудеса, които не забелязваме и не ценим, или искаме други чудеса, не знам, но дори и за чудото се нужни три неоспорими доказателства. А аз нямам нито едно.
----------------------------------------------------
7.Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,
8.защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.
9.Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?
10.или, ако поиска риба, да му даде змия?
11.И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!
Матей 7:7...
-----------------------------------------------------------------------------
Друг е въпрсът дали това, което искаме е добро за нас. Въпрос на избор, да. И на воля наша и Негова.
|
]
Re: Измамна свобода
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 06.03.2007 @ 22:00:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Шегувах се за обръщението, знам че не е към мен. Така, спомних си асоциацията, и щото да не се ококориш и ти от изненада, реших да уточня. Често с близки хора в прилив на закачливост си позволявам това уж строго обръщение, но всъщност означава всичко друго, но не и строгост...
:)
Аз не познавам Библията. Искането, и кое е добро, и кое не, и дали, и защо са ужасно сложни теми. И все пак си мисля – ние няма как да искаме лошото за себе си, инстинктите ни няма да го позволят. А дали ни се дава, друга история. И в тази връзка си мисля още нещо...
Ние, хората, сме различни. За мен лично нещата стоят така: Животът е този, който е в главата ни. Когато има разминаване, Битието просто го приравнява към битийността с твърдо приземяване, но не винаги успява да го изравни със земята, и слава Богу. А когато това, в главата ни, е равно на нежелания живот, няма полет. Предварително орязани крила...
И още... Какво ще ни поднесе живота, никой не знае. И да го отровим предварително е грехота. Не казвам да сме глупави (емоционално) фантазьори, или опазил ме Бог да искаме обещания за неверни неща, но да обричаш живото априрори само товари, само смачква. И това в отношенията наистина прегазва като валяк, когато сърчицето тупка в полет.
И когато си направил категоричен, искрен, честен, вътрешен избор, и отдаваш всичко, и нямаш кьорава подкрепа, и всички те изоставят, и Бог също сякаш, трудно е. И просто не е справедливо, не е честно. Не е...
Както ти казах – различни сме хората. Отнеми ми това, в което вярвам и искам, отнеми ми мечтите, отнеми ми това, без което не мога вътрешно, и което съм аз, и ще ме счупиш. Генерално.
И сякаш всички около мен се стараят. А аз не съм чак толкова силна...
Но да, въпрос на избор. Другото...
P.S. Радвам се, че съм те провокирала да напишеш нещо толкова хубаво. Благодаря ти. Далеч не само за стиха...
|
]
Re: Измамна свобода
от Meiia на 07.03.2007 @ 16:39:44
(Профил | Изпрати бележка) | Това имах предвид..."не е честно!"!
А в избора ни никой няма право да се намесва освен, ако не е поканен. |
]
Re: Измамна свобода
от Jiva на 05.03.2007 @ 22:51:43
(Профил | Изпрати бележка) | | не е измамна свободата...просто се употребява много трудно (къде по-лесно е да вървиш в предзададен коловоз) - а ти и без друго не си по лесното...а взаимността ви е съзвучна, защото Той е теб! |
Re: Измамна свобода
от Meiia на 06.03.2007 @ 15:24:08
(Профил | Изпрати бележка) | Много точно казано: употребета на свободата!
Слабото ни звено. Толкова малка частица сме от Него, а желанията ни големи, големи...богоравни почти:)
И ето го ..противоречието. |
]
Re: Измамна свобода
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 06.03.2007 @ 06:34:57
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... А толкова ми спомня на двуличие:
да имам правото да Ти се моля
или пък не...
____________________
Двуличието ни е даденост и право, лекарство против полудяване, възможност за оцеляване предвид обстоятелствата, начин да опазим непокварена вярата в еднотайно кътче в душата си - само за нас, да има нещо свято някъде, скътало измечтаните невероятности и щастието - станало и нестанало...
(ако искаш си го подреди) |
Re: Измамна свобода
от Meiia на 06.03.2007 @ 15:32:14
(Профил | Изпрати бележка) | МногоОбразни сме, да:). И това ни спясява от полудяване, но е и самата лудост да сме в повече неща себе си.
"Измечтани невероятности"
Ех, каква в крачката между измечтаване и живеене?! Реален скок между измеренията, какъвто почтти не ни е даден в тази ни форма.
от...до...
Вероятности...
Невъзможности..
Чудеса. |
]
Re: Измамна свобода
от templier на 06.03.2007 @ 07:09:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Мечтите се сбъдват ,когато спреш да го искаш.Явно това е някакъв вселенски закон.От теб зависи в коя посока ще направиш стъпката,но не и дали ще пристъпиш.Само до толкова е свободата.Извинявай,много се отплеснах,но стихът ме размисли:)) |
Re: Измамна свобода
от Meiia на 06.03.2007 @ 16:25:25
(Профил | Изпрати бележка) | Мечтите се сбъдват ,когато спреш да го искаш.
--------------------------------------------------------
И аз така си мислех. Даже бях убедена в това и от дълги години съм спряла да искам каквото и да е, дори и най-дребното нещо. Някаква наглост има в настоятелното искане сякаш. После все ми казваха "не се случва нищо, защото не искаш". И аз си спомних "Искайте и ще ви се даде...". Но, исках ли, все се случваше обратното на това, което съм пожелала, Съвсем сериозно това:). И пак стигнах до своето си предишно убеждение. Някакси се затвори кръгът. И се чудя вярата къде е: в него или извън него?!
Вселенски закон и...сме само звездни прашинки в какви ли не космически течения. Да го осъзнавем и приемем
"само дотолкова е свободата", да!:)
Благодаря ти! |
]
Re: Измамна свобода
от regina (radost6@bluebottle.com) на 07.03.2007 @ 16:43:17
(Профил | Изпрати бележка) | Аплодирам, Меичка!!!
Пърфект е отвсякъде!
ама много ми хареса думичката ти - безобично... |
Re: Измамна свобода
от Meiia на 07.03.2007 @ 17:01:48
(Профил | Изпрати бележка) | Е, на някого да хареса тази думичка!:)
Повечето се боят от нея;)
Благодаря ти! |
]
Re: Измамна свобода
от Ufff на 05.04.2007 @ 07:17:50
(Профил | Изпрати бележка) | Свободата е нещо, което обича
да идва
именно когато я отричат. |
Re: Измамна свобода
от Meiia на 06.04.2007 @ 14:44:21
(Профил | Изпрати бележка) | Е, как ме зарадва само!:)
Инжектира ми надежда...:) |
]
Re: Измамна свобода
от Meiia на 06.04.2007 @ 17:05:54
(Профил | Изпрати бележка) | Виждам, че за втори път акцентираш на тази дума "безобично".
Повярвай ми, знам какво е. И не е нужно да ми случи цялото необичане, за да го разпознавам и да твърдя, че го има също толкова, колкото я има и любовта, а в някои случаи и повече от Нея.
Това ме спасява все още, но ме прави страшно мнителна. А така трудно се обича, много трудно. Но пък го предпочитам:))
Нямам идея защо сега ми игва наум нещо старо, което съм писала просто така, за себе си, с ненапущатото ме усещане за самотност. Асоциацията е странна, но сигурно има своята логика или нелогичност. Не знам...
С хляб и сол
В простите неща ли се спаси?
Сред тях поне е откровено.
На идване е важното да си
любов. На тръгване е уморено.
Извън сърце ли си намерил дом,
за нощ те приютил, а после
небето ти е сигурен подслон,
без място да положиш кости.
И все на път, и все така...
посрещат, за да те изпращат.
Живот е между хляба и солта.
Останалото просто се заплаща.
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 824
ХуЛитери: 5
Всичко: 829
Онлайн сега:
