автор: Merian

Омекнали скали с коси от облаци.
Зеленото се стича на порои.
Вървя.
С отмерено от пеперуди дишане.

Небе.
Щурци.
Очите ми.
Защо ли е
варосаното тяло на параклиса
приведено в отколешна молитва?
Червенокосото му чело е разчорлено
след сутрешно боричкане със птиците.

Вървя.

По хребета
разпуснал
мускули -
Атлант, отказал да държи небето.
Прокапва - сини капки милосърдие.

И да живея ми е съвършено леко.