Невъзможни са тези зелени очи.
Невъзможен е този лунен глас.
Не поглеждай към мен - ще умра. Замълчи.
Няма изход, няма изход за нас.
Със косата ти бих се обесил, но тя
водопад е от слънце и мед...
Няма изход в живота, а чувам смъртта -
неизбежен свистящ въртолет.
Мое чудо, кажи откъде си дошло!
Може би от далечна планета си ти?
Може би си пристигнала с НЛО?
Затова ли със тебе ми се лети...
И в крило се превръща едната ръка,
но пък другата - в корен. Коя да сека?