автор: Pokahontas

Припадат дните от очакване
и всеки залез
гребе звездите си
от твоите очи,
а всеки изгрев
разсъмва с мен
в душата ти.
И този дъжд
ли е объркал времето? -
Безкрайно дълго
преглъща го небето.
Но сплел дъха си
в чанове и гайди,
като тъга,
пресяла всички клетви,
рукна.
И всяка капка
е вричане за вечност
пред звездната трапеза
на мечтите.