автор: e_stratieva

***

Художнико,небесен ли е пътят ти
или Земята в теб се е стопила?
И този град не ти научи името.
И вместо пролет - пак празнуваш зима.

И вместо тишина, рисуваш птици;
като камбана огнена – небето.
Видели всичко, смеят се очите ти,
а всъщност Бог ти праща цветовете…
Горчив е коренът, ала расте денят ти
и наедрява земната ти жажда.
Ще нарисуваш,зная,греховете ни,
но просто ще е късно да се раждаме.
Мълчиш сега. И полудяват думите –
от толкова поети разпилени…

Художнико, прочетох във очите ти –
вселената е наша обща рана…