автор: gargabela

Обичам да пътувам нощем.
Пълната Луна е
тайната любов на Слънцето.
Редуващи се дървета,
като будни стражи
следват пътя ми
през царството на нощта.
Навътре, все по-навътре
в бездната от мрак.
Само едно небе с Луна
и гърчещата се змия
на пътя пред мен.
Встрани като тъмни криле
разтварят се безкрайни полета.
Тишината може да се нареже
като студено масло-
изтръпва върха на ножа
и се изпотява от топящите се
ледени капчици.
Дълбока тишина-
без име и минало.
Обичам да пътувам нощем.
Навътре, в бездната...
почти във себе си.
Пълнолуние.