стопля се вече
ръми
мирише на мокър асфалт
и разцъфващи люляци
и бабите сядат на пейки
пред блока
както в детството ми
говорят
за внуците пенсиите болестите
момчетата вече тичат след топката
разплискват локвите
момичетата си говорят за момчетата
разходи ме по онази пролетна улица
помниш ли я
на която открихме
че се познаваме от
двайсет хиляди години
и после се целувахме
пред една църква
под една улична лампа
и трябваше да се повдигна на пръсти
за да те стигна
и да се държа за задния джоб на дънките ти
тази улица
като приют под небето
винаги ще намери начин
да ни събира
когато се разпилеем
трябва да ме има някъде
щом ме чакаш