| Забравих да ти казвам колко много те обичам.
Прекалено често взех да го забравям.
Пестим се. Да не се разглезим излишно.
А времето ни прекарано заедно е всичко.
Само то остава за нас двамата.
Забравих да се взирам в очите ти.
А те са толкова красиви.
Дори когато в тях има сълзи.
Дори когато са гневни и горделиви.
Забравих да се вълнувам, когато те видя.
Преди сърцето ми спираше да бие за миг.
Беше толкова красиво и наивно.
Едно момче… Едно момиче…
Забравих да те търся.
Забравих да те очаквам.
Престана да ми липсваш.
Престанах да тъжа.
Спрях да се терзая - дали не ми изневеряваш.
Ръката ми престана да търси ръката ти.
В съня си даже забравих да ти се усмихвам,
както преди.
Забравих пътеките, които преминахме с теб.
Прегазих спомените, поуките от миналото.
Колко изгреви посрещнах с усмивката ти.
Колко нощи главата ти не спа на гърдите ми.
Забравих за чувствата ти.
Не забелязвах самотата в очите ти.
И сенките от недоспиването.
Не чувах мислите ти.
Не усещах колко ти липсвам.
Онзи - предишния…
Колко леко излизаме от релсите.
Колко неусетно ни премазват дните.
Отдалечаваме се.
Без да го искаме
Прекалено лесно. Без никакво усилие.
Забравих да се сбогувам.
Нещо отвлече мислите ми.
Пак нещо велико замислях.
Пак ровех в себе си, търсейки някакъв смисъл,
някаква истина.
Не усетих кога си заминала.
Кафето ти на масата не беше изстинало съвсем…
… А сякаш беше преди години…
Публикувано от BlackCat на 29.05.2004 @ 21:17:33
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 16
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Забравих..." | Вход | 15 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Забравих... от sapfir (fir@.abv.bg) на 29.05.2004 @ 21:26:49 (Профил | Изпрати бележка) | Много лесно разрушаваме, такива сме хората,
а може би това ни прави по-мъдри и готови
за ново изграждане, не мислиш ли? |
Re: Забравих... от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 31.05.2004 @ 14:19:40 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Постоянно правим грешка след грешка. Наричаме грешките си опит. Но дали ставаме по-мъдри или по-патили?... Не виждаме по-далеч от носа си и не се вглеждаме достатъчно в другия - там сякаш се крие разковничето. Кой знае?! |
]
Re: Забравих... от sapfir (fir@.abv.bg) на 31.05.2004 @ 21:39:08 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам, но защо ли трябва да се вглеждаме,
не е ли по-добре да се обичаме отново без поглед :)) |
]
Re: Забравих... от Ufff на 29.05.2004 @ 22:34:18 (Профил | Изпрати бележка) | Ей, ама умееш да бръкнеш в душичката на човека! |
]
Re: Забравих... от lachistata (lyubitsasavova@abv.bg) на 30.05.2004 @ 00:34:08 (Профил | Изпрати бележка) | Поздравления, Пламене, сега е моментът да ти благодаря за всичко, което пишеш. Знаеш как...
|
]
]
Re: Забравих... от Izabella (live_dobrich@yahoo.com) на 30.05.2004 @ 04:36:28 (Профил | Изпрати бележка) | ха ха ..
забравил бил:)
я не на мене:)
Нищо не си забравил!
Нищооооо!!!
Поздравявам те,за което:) |
]
Re: Забравих... от Izabella (live_dobrich@yahoo.com) на 02.06.2004 @ 07:56:12 (Профил | Изпрати бележка) | мигът винаги може да бъде пропуснат..когато пред теб е цялата вселена...от нови мигове..:) |
]
Re: Забравих... от magiq02 (mag2002@abv.bg) на 30.05.2004 @ 07:35:28 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрсно...Ако това е забрава..., а то според мен е най-дълбокото вглеждане в себе си и човека до теб...Това е преоткриване.Поздравления! |
]
Re: Забравих... от Eilsun (elina_arch@abv.bg) на 30.05.2004 @ 10:30:54 (Профил | Изпрати бележка) | тъжна равносметка над чаша кафе... не може да не те трогне и замисли... как постоянно забравяме, колко малко неща си струва да помним... |
Re: Забравих... от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 31.05.2004 @ 14:49:15 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Защото трудно съзряваме. Бъркаме в оценките си - кои неща в действителност са важни и кои - не чак толкова. Не сме слънце да огреем навсякъде. Трябва да определим преоритетите.
Правилно да ги определим.
И да сме готови на компромиси. |
]
Re: Забравих... от libra на 30.05.2004 @ 10:55:16 (Профил | Изпрати бележка) | Потресе ме стиха ти..харесвам стиховете ти Plucky!!!! |
]
Re: Забравих... от Meiia на 30.05.2004 @ 13:40:34 (Профил | Изпрати бележка) | Странно е и тъжно,че човекът,с когото можем да постигнем усещане за безкрайност,точно с него тази липса на усещане за време понякога убива миговете,истинските,вместо да ги умножава.Сепва ни недоизстиналата чаша с кафе за това,че сме трансформирали нехайно пълнотата в празнота. Стиховете ти винаги ми носят отговори,може би заради многото гледни точки в тях,заради искреността и точния изказ на преживяното.Това е и талант да се вглеждаш в себе си детайлно,обличайки го после в думи.
Но никога не е късно да кажем на хората,които обичаме,че ги обичаме,никога...преди смъртта. |
Re: Забравих... от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 31.05.2004 @ 15:06:41 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Тъжно е, наистина. Сигурен съм, че има взаимност и във вината. Премълчаваме толкова много неща по най различни причини: да не излезем невъзпитани или разглезени; ама какво ли ще си помисли за мен ако му кажа...; сега нямам време..; сякаш моментът не е удобен...
После има много удобни моменти, но вече сме изтървали важният - мигът е минал и вълшебството се е развалило... |
]
Re: Забравих... от pijo на 30.05.2004 @ 17:26:59 (Профил | Изпрати бележка) | Тъжно е, когато разумът съветва едно, а сърцето иска друго. Всеки го е изпитал.Но мисля, че трябва да помним едно: животът ни е прекалено кратък, за да си позволяваме да нараняваме любимите хора! |
]
Re: Забравих... от ruslina на 31.05.2004 @ 16:21:15 (Профил | Изпрати бележка) | Голямото забравяне е сигурен знак, че любовта си е отишла много преди някой да си отиде...Иначе поезията е добро изплакване на чувството за вина, а и твоята е добра... |
Re: Забравих... от bebola на 09.06.2004 @ 19:36:38 (Профил | Изпрати бележка) | Любовта и свободата са двете неща, заради които бях на два пъти на границата на лудоста. Със свободата давах право другия да греши, а с любовта прощавах. А може би просто трябваше да забравя. Харесвам ти мислите |
Re: Забравих... от Agaq на 30.06.2008 @ 04:49:13 (Профил | Изпрати бележка) | Прекалената близост отдалечява понякога...
Поздравления за хубавия стих! |
| |