автор: marsi

Да бъда глина в твоите ръце, грънчарю,
сега е време крехката ми плът
със меките си пръсти да изваеш.
Пригалена от моето дихание
душата ти дълбае въздуха
Недоизказани,
несигурни въпроси
за после спят.
Всичко е неизмеримо просто
и съвършено като мойто тяло.
Извивка под тръпчинката
а там
до късно вечер тайно да целуваш
най-страстното на женския ми свян
и после дълго
мене да сънуваш.
И дълго да потръпваш във съня
как тихо влизам
гола
само чувства
със устни укротила близостта
в строшени тайнства
на безцветни утрини.
Сега е време!
Кротко докосни
душата ми -
без теб самотен писък
и нека бъда глина...
Замълчи.
А стъпките ми - твои тайни мисли.