автор: galachad

Планетата беше покрита със сажди
машини и спомен в единен рефрен
безкрайния град се задъхваше важен
позиращ пред своя раздрънкан стар фен.
Какво пък - помисли роботът унило.
Къде ще я търся - нетрайна следа!
Тя сигурно грее в небето свенливо
частичка съблазън от буйна звезда.
на нея и трябва друг ядрен реактор
,естествен, с произход от хаоса чак.
....