автор: marsi

Тази нощ небето е изсипало
снежни обещания за нежност,
утрото-прозрачно и притихнало
спори над дилемата за вечност.
Облачно е.Сиво от мъгли,
дворчето със кестените стари
къта спомените за щурци
под въздишки с избелели пари.
Някой странник минал е в зори
и следите му чертаят писта.
Не че белотата ми горчи,
но да съм пречистена ми писна.
Не че не очаквах този сняг,
свил в кошмари врабчовите мисли,
за неврозите ми - явен знак,
към душата - намек за почистване.
Стъпки приглушени ли дочух,
вятърът в прозорците разсипа
снежест смях,навярно е от студ,
но сърцето ми за миг притихна.
И ме стресна ясният копнеж -
малко тъжен,но пък романтичен...
Ближе дъщеря ми скрежолед-
на снежинка бузеста прилича.