автор: mirabo

Добър вечер лилаво море
Допиваш замислено залеза
Как си – питам,
отговаряш – Добре
Някак инертно по навик
-За какво е тъгата
Не, недей отминава
Виждам твоето тъмно лилаво
И вълни отмаляли
Тъжно наляли
Пълни чаши
От залеза
Мълчиш!
сякаш имаш
на свойте плещи
камъни воденични
тишината тежи -
ти отпиваш с въздишка
Ех и аз така
Ще помълча
Над чаша
Червени изгреви
Със парченце безсъние
По ръба
На дъното-
Мисли графитени