автор: libra

Докосвам хладния мрамор с ръка,
докосвам само с мисъл твоята душа,
не искам да те викам от вечността,
само спомени призовавам с усмивка,
няма тъга, малко момиче с руса коса
хванало е щастливо баща си за ръка,
малко момиче, татко е тук, татко обича
безкрайно единствената си дъщеричка..
- докосвам хладния мрамор с ръка,
спомени топли живеят в моята душа…