автор: kameja

Едно следобедно море
лениво праща хладен вятър.
А на брега си ти,мълчиш
и бавно галиш тишината.
И тя прогонва плахите ти мисли,
спокоен си ,щастлив и истински.
Нощта не бърза да се приближи,
морето пак е ничие и сам брега.
Не тръгваш, би стоял така,така...