Сам замръкнах в планината,
но не чувствах хлад и страх.
От сърцето на гората
късни ягоди берях.
Лепнеше по устни, пръсти
сокът, сладък като грях.
Заблуден из храсти гъсти,
късни ягоди берях.
Спомнях си за проиграни
мигове на радост, смях...
В скрити сенчести поляни
късни ягоди берях.