Признавам си без разпити: Убих го!
Пресметнато и точно. И жестоко.
Убих деня и с него се спомина
душата ми - нащърбена посока.
Тя търсеше не себе си , а мене -
затворената в плътната черупка,
в която белези от времето
отчаяно се давеха... Беззвучно,
с най-точния си вълчи мерник,
изстрелях омерзената си същност.
Убих деня. Убих и себе си.
Без право на помилване!
........................ Убиецът отсъства...