автор: Wendy

Не мислех тази вечер за последна...
Но някой бе объркал правилата.
И още щом на масата приседнах,
аз предусетих края на играта.

Прогонван,нежелан,но все по-близо.
Надвиснал февруарски ураган.
А ти блестеше в бялата си риза,
неподозиращ,весел и засмян.

Но после-светлината в миг посърна.
Усмивката ти се разпадна в мрака
А плахият ми опит да я върна
отприщи гняв-внезапен и нечакан.

И сред нападки,ярост и обиди
вечерята на масата изстина...

...А аз копнеех само да се видим
и да изпием две-три чаши вино.