Ех, непрежалена скитницо,
не ти стигна на тебе небето!
И очите си даде. Всичките.
А то се разплете, проклетото.
По хорските друмища тръгна.
Тебе да дири, жадната му.
Пък ти- нали си по хрумките-
не го припозна. Лятото му
не те заобича.... Залута се.
Поне да знаеше, че си босилек.
С черния облак те засънува -
облачно и в измислена живост.
Знаеш ти, знаеш, скитницо,
колко е всичко измислено.
В дълбокото гледат очите ти
и в пустинята се не вричат...