Докато "Телониъс Мънк
сяда зад пианото"
една питка с нахут
се търкулва в краката ми.
Тогава:
думите
са само звук
и спомен
поклащане на
клас
и клисавото в хляба
е просто вкус
стакатото
в пречупено
завръщане
от себе си
забравено
пред прага
на отвъдното
врабче
(разрошеното ехо
притаено
на стаята
със неродените души)
което
къпе се във прах
с мушица еднодневка
седмоднев
в мълчание
и пост
и отговорът
е пределно
прост и кръгъл
и само аз
съм просто
ъгъл.