автор: roza1

Преди да се родим
тя бе живяла и знаеше
за всяка наша тайна.
Знаеше на децата игрите,
и на мъжете лъжите.
Тя беше красива дори,
когато леда я покри.
Тя беше много добра,
висока, зелена,щаслива-
през лятото даваше хлад,
през пролетта- аромат.
Но някой реши,че е стара.
Цвета й красив не видя,
замахна с жестоката брадва
и днес вече я няма...
Акацията с бели цветове,
отиде си със наште светове.
Като любов ненужна вече,
замина някъде далече...