автор: tsveti

За спомена
от
Първата ни среща...

Нормално!
нямам спомен…

***

Почакай!

Не бях ли…
слънчевото зайче,
заспалите ти мигли
гъделичках
(Пак моя мързеливец...)
и слънчев прах
в косите ти
разхвърлях
а после
на устните притворени...


Не бях ли…
кожената ръкавица,
блажено
опъната
по хищните ти пръсти
небрежно
(за дуел)
подхвърлена,
грижливо скрита
на малката прислужница
в сандъчето
(в сълзи обливана
заспивах
в горещата й пазва)

А…
нежната ръка, която
те милва дълго, дълго

с чашата последна...

А…
мракът лепкав попил
прозорците
(азурните)


Или …
Земята -
прашна и корава,
студен, презрян…
(и мой)

А…
гаргата, която
насладно
ги изкълва проклетите…
азурни

Или пък
песъчинката,
която запокити
в най-синьото,
Нептуне!
ревниво
тайно
да ме ваеш
на дъното
(ако азурът има дъно)

***

За спомена…
от
първата прегръдка…