автор: Nadya

Бягащи коне за фон на планината
или е картина, която снощи съм сънувала.
На сивото небе пернати облаци
изписват с едри букви
очакване за дъжд с аромат на люляци,
ситничко наболи глезени
потъват в стъпките на отминаващи сезони.
Плахи са тревите и предпролетните билки
подранили в лоното на зимата,
останала чернееща, приспала
белите си спомени под ветровете.
След шумната въздишка планината,
оголила стръмните си зъбери,
се затича след конете,
впрегната в недрата на земята.
Любовен зов на птици
по развързаните краища на времето
и малките стрелички улучват
точното си място по гнездата,
а аз се сливам с напъпилата клонка
мълчаливо дишаща пейзажните си сънища.