автор: Lynn

Обичам утринната тишина,
но и среднощното спокойствие,
и грохота на бурята, дъжда,
макар да будят в мен те
безпокойство...

Обичам и небето - тъй всеки път различно,
понякога - съвсем като изписано,
че иска ми се да го пипна,
за да се уверя, че то поне
не е измислено...

Да слушам песните обичам
и на щурците, и на птиците,
и често себе си аз питам
как тъй във мрак и глухота
живеят рибите...

Обичам да потъвам
във нямо съзерцание,
но също тъй - затъвам
във мисли и терзания...

Не знам защо, но красотата
по този начин ми въздейства -
довежда винаги тъгата -
във думи, в мисли, в действия...

Все пак без нея аз не мога,
а и не бих желала...
Тъй свикнала съм с таз тревога,
че чак съм помъдряла...

Усмихвам се, разбира се, накрая...
Защо, обаче - даже аз не зная...
Но знам, че никого не ще попитам,
защото всичко туй - то твърде лично е...
:)