Готова ли си да ме хвъриш в кофата...като боклук..
като вещ..заради лошата ми опаковка!?
Забрави ли ..как мечтаеше..и как целуваше...голотата ми.!?
Чувствам ...хлад..отново...отново.отново...
Хлад в душата ти...студенината на човек от битието.
Въпроси ...на които не можеш да отговориш...не са въпроси...а решения.
Огън си..гориш,,изгаряш всичко...дори и спомените си готова да изгориш.
Но дали не изгаряш себе си така...!?
Това ли искаш в действителност ?
Готова ли си ...!?
Дали трябва да стана, това което очакваш.....
Вещ...добре изглеждаща...за витринката на твоята суетна гордост.
Една грешка допуснах,,,че си помислих, че не си точно човек...
а ти си.!
Дори да не и не искаш да повярваш .че си...
Какво друго не можеш,
да прощаваш ли не можеш ?
Или криеш че искаш да попадна в клетката на твойте желания?
Уви,тук идва моето сбогом!