Не те напих, доверие, със вино,
не те изцапах с маминото сладко,
да ми изглеждаш слабо и невинно
или пияно, па макар за кратко.
Остана си все тъй недоверчиво.
Петлето захарно на дядо от ръцете
за теб е вечно мъничко горчиво.
И си пчела за всяко мое цвете.
Не те приемат. Казват ти "съмнение".
Не се сърди на този евфемизъм!
И делникът си има свое мненние.
А ние с теб-особен оптимизъм,
че смислите са чарът на живота.
И с тях растем и ти, и аз тъй трудно.
Наричам те и аз "доверие", защото
не зная как се обяснява будност.
А ти си вяра, без да бъдеш длъжно
да се доказваш като се отричаш.
За мене си спасителна окръжност:
да се обичаш, да обичаш, да обичаш!