автор: kumeca

Аз навлизам в Христовата възраст,
не добър. Не дотам поумнял.
Май нарочно годините бързат –
всяка миг е, край мен прелетял.

И сега неспокойно се вглеждам
във едно твърде лошо момче.
То се смее. Доволно изглежда:
“Аз съм ти. Хей, животът тече!”

И без тебе, момче, го разбирам,
ала пак съм на стар кръстопът.
Като теб все пътеки избирам,
а не мога да тръгна на път.

Изтъкан съм от сто колебания.
Сто въжета ме дърпат назад.
Търся своето точно призвание,
и добре е, че още съм млад.

Ако трябва и с дявола черен
ще се боря жестоко, до смърт,
но ще скъсам въжетата в мене
и най-после ще тръгна на път.