автор: Lachistata

Помогни ми...
Да намеря думите,
които да разкажат за света.
Не зная колко са-
хиляди? няколко?
Не, недей...
Не измисляй за грозното
сресани думи,
в красива наредба от букви.
Опиши ми света - истински,
не затваряй очите ми
преждевременно.
Аз знам, че не са само
цветя, раковини
с утроби от розово
и миди с перли в стомасите,
топли камини, докоснати ласки,
съдби сполучливи,
щастливи любови...
Не залепяй колажи от залези
пред убийствени, лумнали пламъци,
не наричай мъртвия спящ,
не бъркай с вино кръвта,
не заглушавай безмълвния вик
на дървото,
което изтръгват из корена,
не наричай изкуство
камъка, сцепен на две,
в същността си обречен да бъде едно.
Не осъждай думите да бъдат лъжци.
Поне тях да оставим без маски,
вилнеещи, истински, бдящи.
Помогни ми...
Без синоними, без описания,
без тишини, многоточия.
Навярно са няколко,
навярно ги има в молитвите,
в очите на гладни деца,
в мисълта на безумеца,
в предсмъртния шепот на старец,
в звука от пречупени птичи крила,
в ръцете протегнати с отворени длани,
в ръцете, свити в юмруци- има ги.
Помогни ми... Само тях чувам...