автор: milko

Така се случва, че и дребните неща
преплитат нишките на светлината…
Светът по стълбата й се изкачва,
съблича старото си, излиняло име
и търси млади, чисти имена
Все още мокър от сезона на мусоните,
(понякога упорствал със години)
превръща най-обикновената трева
в море вълшебства и измисля звънкосиньо
небе, и лято, и къртици със криле,
припяващи си менует на Бокерини,
и крокодили, сбиращи звезди,
за да закичват после с тях незримото…
Светът стаява дъх и наблюдава как
еквилибрира върху най-високата череша,
а после прихва, и танцува, и е млад,
намирайки си светло, ново име
Светът открива пак (за кой ли път)
във дребните неща и светлината,
че знае да е син и с чиста кръв
и сам във себе си, че носи свободата си