автор: bedstvieto

Връщах се... Усмихната , безгрижна, заредена . Връщах се в България .
Хубаво ми беше в Гърция. Бели плажове , чисто море , хубава кухня... Пълен релакс. Чак не ми се прибираше. Шофирах и си тананиках някаква глупава песничка. Свърнах от главния път по табелата . Защо ? Знам ли ? Щеше ми се да се разходя още малко . На свобода , преди да се прибера в бетонното чудовище и да подхвана живота в познатия ритъм.
Вятърът разклащаше клоните пързеливо, едва , едва. Рошеше ги ласкаво , без да бърза . А те приглушено му отговаряха , свирейки на зелени листа .
Зяпах с глупава усмивка и благодарях на ум , че съм жива и здрава и мога да се насладя на тази проста радост .
Спрях пред магазина , пред хоремага , както му казват , да си купя минерална вода и цигари .Оглеждах се . Пак с усмивка , наблюдавах селския живот . От другата страна на столче стоеше жена . Много стара. Тя ми се успихна , а аз само това чаках. Взех бисквити и кафе и право при нея в двора.
Баба Деса ... Паднах , като чух своето име . Още веднъж бях поразена , като се изправи да сложи кафето. Вървеше изправено , гордо ... Стара жена , а толкова сила в нея . Под лозата в двора започнах да питам , ту с думи , ту с очи . Атя бавно редеше :
- На колко години си бабо Деса ?
- На 81 ... Дълго живях, но имам още какво да видя .
- Каква е тайната ?
- Няма тайна , моето момиче . Има страст , има желание , има сила , има и цел ... Ако притежаваш всичко това пътят ще е дълъг .
Притесних се . Гледах в живите очи и се чудех дали всяка селска жена може да говори по този начин . Деса се разсмя :
- Знаеш ли какво значи името ти ?
- Кръстена съм на царицата - отговорих
- Ааааааа , на Севастократица ... Велика жена ! И аз съм кръстена на нея . Тази , която търси слава ...
- Намери ли я ?
- Разбрах , че не това е моят път ...
- А какъв е пътят ти ?
- Да се науча да бъда човек ... Добър човек . Мисля , че успях до някъде .
Огледах се в дворчето. Чисто , наредено ... С цветя. Разлели цветовете си под лъчите на слънцето . Миришеше на топлина , на прясна пръст , на живот . Почти се унесох в света на затвореното си щастие .
- Не бива така ! - резливия глас ме отрезви . - Не бива да пазиш радостта само за себе си , горчилката също.
- Тук ли си родена ? - стори ми се глупав въпроса
- В Солун , миличка .
- Гъркиня ?
- Не , българка , до край в кръвта си . Ти на царица си кръстена , а историята си не знаеш ...
Знам... - отвърнах- но Солун одавна не е български .
- Да .... - умълча се , наведе глава - мъчно ми е за България ...
- Защо ? Нали европейци ставаме . Виж граници няма , инвестиции ще има , работни места много ...
- Мълчи ! Много си млада още , не си се научила да обичаш .
- Аааааааааа , не съм съгласна ! Имам двама сина , мъж , майка , баща ... Как да не обичам ? Душата си давам за тях .
- Душа на думи всеки дава ...
- Защо говориш така ? - обидих се ...
- Имам трима сина ...
- Браво ! Дала си деца на България .
- България ? Глупости ! България беше ... Царете ни ровят земята от ярост и кървави сълзи ронят за поруганата България ...
- Брейййй , голяма националистка си - започнах да се смея .
За мой срам Деса се усмихна снисходително .
- Много си млада още , Десислава ... - тръгна да става .
- Чакай ! - скокнах - Извинявай ! Разкажи ми ! Покажи ми пътя си !
- Знаеш ли историята ? - започна по - меко
- Знам . Цар по цар ,година , след година , хоби ми е .
Пак се усмихна ... Ей така , сякаш на глупаво , малко дете се усмихва . Зазяпах се в туфите с божура , че да си скрия част от срама .
- Продадоха я , Десислава ... Къс по къс , договор , след договор , продаваха и обезкървяваха страната ни . За това избягахме от Солун ... Българите се гърчееха .
- Е , че Солун одавна не е наш ...
- Пазеше духа , момиче ! Сега дух няма . Нали ви гледам младите . Работите , скитате , пари печелите ... За какво ?
- Парите управляват нашето време ...
- Глупости ! Никой не ги е занесъл от другата страна .
- Вярваш ли в Бог ? - изтърсих
- Вярвам във висшия разум , този който ти наричаш Бог .
- Е , в църква не влизаш ли ?
- Защо се радваш на слънцето и раззеленените дървета ?
- Защото се чувствам жива .
- Чувстваш ли се така под изрисувания купол на църквата?
- Нали това е Божия храм?!
- Храм измислен от хора... От алчните им сърца, за да стават все по-богати ... За злато , моето дете ... Нали четеш ?! Та църквата притежава най - големите богатства . .... Бог е с нас на тази маса ... Чува теб и мен ... Не онези , които служат литургии от негово име в храма .
Изтъпях... Баба Деса се смееше .- Много те обърках , май . Казах ти ... Млада си още ... Като поживееш , ако си умна ще разбереш .
- Страх ли те е от смъртта ?
- Смъртта е раждане в другия живот , Деси . Духа ти се прелива , като вода ... От чаша в чаша , от тяло в тяло ...
- Странно виждане имаш ... - бях изумена и потресена .
- Вгледай се в новородено и ще разбереш ... То се събужда с писък или с успивка ... Новороденото на дни ... Това са спомените от другия свят .
Замислих се ... Спомних си първите дни на двамата си сина . Имаше нещо такова .
- Не е доказано ! - заинатих се
- Доказателството е от другата страна . Но когато помниш не можеш да говориш , а когато проговориш, вече не помниш ... Висшият го е измислил...
- Защо така ?
- Който помни има друга мисия ... Той е учител. Ако помниш , няма да учиш и няма да поправиш грешките от миналото си .
- Странна жена си - казах - учудваш ме . Постигна ли мечтата си ?
- Никой не го е направил .
- Как така ? - започнах да се смея
- Когато постигнеш целта си , когато осъществиш мечтата си се появява нова цел , нова мечта , нали така ?! За това човека е най - висшето същество в природата . Умее да развива и усъвършенства духа и материята . Ако няма мечта , няма повече работа на Земята ... Ти за какво мечтаеш ?
- За бяла къща , сред маслинова горичка , някъде по брега на Средиземно море ...
- Ха , ха , млада си още , ей ! Млада и зелена ! Дай една цигара !
- Ама ти пушиш ли ?
- Нищо човешко не ми е чуждо .
- Имаш страхотни разсъждения ! Притежаваш и обаянието на ритор . Що не вземеш да влезеш в политиката ?
- Защото съм човек
- Че те хора ни управляват ...
Така е . За това те карат скъпи коли с народни пари . Само извисения духом човек може да бъде истински водач . Такъв който не се поддава на съблазън . Този който има страх само от Бога .
- А ти не си такава , така ли ?
- Аз съм Десислава - смее се - търся слава ...
- Май криеш нещо .
- Ами ! Глупости ! Ти си млада , говориш за пари , работни места , инвестиции ... И аз бях така , в друго време ... После вразумях . Когато синовете ми станаха млади . Когато в техните очи видях огъня , който аз самата носех в себе си . Стремежа им към самодоказване и придобиване . Тогава разбрах колко съм била наивна и глупава .
- Сега кое е най - важното за теб ?
- Здравето и живота им , на тях и на внуците . Искам да се порадват на живота и да стигнат до края на пътя .
- Опа ! Не разбрах нещо ...
- Какво не разбра ?
- Ами нали краят е предрешен от съдбата ?
- Така е , но ти избираш кога да спреш ... Винаги следвайки съдбата си имаш избор .
- Е , как така ?
- Човек сам се програмира . С лоши мисли не си за този свят .
- Е , хайде сега ! Нали Господ прибира първо тези , които най-много обича ?
- Глупости ! С това се утешаваме , защото не разбираме вселената . Само човека решава. Всичко е тук !- сочи главата - млада си още . Тръгвай сега !
- Ама аз искам да те питам още ...
- Отивай си при децата ! Пак ще дойдеш , с тях и ще останеш ... Тогава всичко ще ти кажа .
Тръгнах си бавно . Целунах я . Не знам защо . Нещо ме жегна и ме накара да изпитам обич към нея . Даде ми череши за децата и корен от лян . От Солун .
Карах колата мълчалива и умислена. Знаех , че ще се върна . А зеленото на полята бягаше по прозореца ...