автор: Jessica

Аз се крия от хората
и се разтварям
в мълчаливото им
простодушие.
Почти естествено е с времето
да се обезличавам
и в начупеното огледало
да не се познавам.
Очите са стъклени -
бегъл спомен от факли -
безнадеждни мечтите.
И само танцуващи спомени
са ми сянката в дните.
И оживели кошмари
ме следват по петите...