автор: biser4e

Като пролет си хубава, казваш,
незабравки си скрила в очите си,
във сърцето си - биле омайниче.
От любов си магьосала дните ми.

Ти не знаеш: в росата съм раждана -
заросени ме билки повивали,
и погалил ме бащински вятъра.
Вместо майчино мляко съм пила

вода от планински извор-тайниче.
Във коси ми зората зарила -
златен връх от огнивче закичила-
да съм огън ме първо орисала.

А гора ме запяла, зашумила -
наоблякла душата ми в песни.
Синева ми заричали птиците:
първа люлка били ми крилете им.


Затова на небе ти приличам
и душа ми край тебе се ширна.
Не магъосан от жива магия,
а от женско сърце си обикнат.