Прегърбена старица
едва изкачва стъпалата
на Съдебната палата.
Бастунът в ръцете й
стърчи –
като прът в колелата
на системата,
която живота и
вгорчи.
Лази бабата нагоре –
като охлюв по скала.
И с очите си огрява
вкочанените тела
на облечените
в тоги слуги на
справедливостта.
Зад браздите на лицето
е стаена гордостта
на човек без плът,
който има само
сила на духа.