“И така се обича, о, Господи!
Вече знам - и така се обича.”
(К. Кондова)
…И е празно без теб.
Изкорубено.
В шепи – кръст и живот за износване.
И така се обича –
със острото,
и хронично безсъние в клетките…
А когато нощта разсъблечена
замирише на диво и мащерка
ще проплаче зад порти залостени
ослепелият кълн на сърцето ми.
Ще се плисне вън стръмен и вятърен,
а косите ми –
клони усукани,
ще пронизват със воя си тъмното
и от слабост ще скръцне оградата.
Укротена ще съмна, обелена,
ще покълвам във себе си спазмено -
и така се обича, о, Господи -
заплатих и звъна, и камбаната.
И е празно без теб…
И е ръбесто…
Чувам риби се любят в подмолите.
И това е Любов -
във мълчание...
Утре слънце ще пратя подире им.
05.02.2007