автор: Thug_Shadow

Самотен седнах срещу съдбата си да съскам.
Сега се осъзнавам- стенания навред аз само пръсках.
И те едни, несъсредоточени, слаби, упоени…
Живот-секунда, и изчезват от само себе си стопени.

В смъртта им търсех смисъл,
душевната си (гибел) се стремях да скрия.
Смаяно следях на какво съм се орисал…
Сила исках, смелост да открия.

Самотен седнах себе си да вразумявам
и страхът в мен да обуздавам.
С хитрост сянката си заличих,
след което силуета с ругатни изтрих.

Самоличността ми се събуди,
душевността със нова сила се откри.
Плениха ме в самотата ми подбуди,
славни, смели, непознати ми преди.
…

Самотен не се страхувам вече да оставам,
но на стонове сега духа си не подлагам.
Силуетът ми лишен е от рога,
сянката ми- моя сила е сега.