автор: templier

Остарях ли съвсем,
             уморих ли се, моя Любов,
изостанах на пистата,
             не можах да премина финала.
А пък ти, лекокрилата,
             дръпна здраво напред.
Дишам звездния прах
             от ефирните твои сандали.
И не искам да спирам,
             невъзможно е, моя Любов,
да заплитам чорапи
             пред запалена топла камина.
Още малко поне
             да препускам със тебе на кон,
да съм дръзка лудетина,
             да развявам копринена грива.
Както в старото време,
             предизвиквам те, моя Любов,
с тебе рамо до рамо
             да се впуснем в обречена битка.
Аз - с главата напред,
             а пък ти да ми браниш гърба.
Ще се борим до край.
             Ще се борим със жар фанатична.
После пак ще се върнем
             по пътеката, моя Любов.
Понакуцвайки малко,
             но с предателски блясък в очите.
Само с теб ще си знаем,
             че всъщност дълбоко те скрих
за последния изгрев,
             когато ще литнат душите...