автор: pc_indi

В хроничното ми, тихо безпокойство,
в най- солените ми среднощни мигли,
в разпънатото в зениците ми покорство,
във времето, което стрелките не стигат,
в дъха ти, полепнал по устните ми,
в заплетеното небе в косите,
в съня ми, свит на топло под пръстите ти,
във всяко ново тебеоткритие,
във всяко утре, в което те има,
в инстинкта да те живея " до скоро" ,
в първия кичур целунат от зимата,
в плисето на сърдечната ми умора,

в пунктира на земния път и човешките ми черти,
във всичко и навсякъде, обич моя, си ти...