автор: rainy

Стената гадничко поддава
под тежестта ти,
предава те
собственото аз.
Илюзията за непоклатимост
рухва,
гледаш право във очите
истината друга,
облечена във думи.
Разкъсва -
сърцевина от кръв
тупти.
Проблем е неин,
на душата.
Удрят
куршумите.
И пак,
пак,
пак.
И пак.
Падаш.
Забавен кадър.
Земя.
Или пръст е,
мека,
като блато.
Очите виждат
само небето,
докато потъваш.

В небитието.