автор: Nadya

Хей,барман я налей по още едно...
то както е тръгнало, тук ще се съмва.
Отдавна спят у дома само
старото куче и една улична котка,
две,три мечти напъхани
в чифт стари обувки,
една пораждясъла малко траверса
на сина ми от детското влакче,
малко нащърбени чаши
и бюфет овехтял спомен от мама.

Наливай,то дъното е още далеч
и винаги леко нагарча,
все ще се намери остров за мен,
откъдето да изхвърля един стар портфейл
и малкото спомени,които останаха,
а навън дъждът флиртува
с една улична лампа
страстно облива снагата й
проникнал за миг в светлината
бисерен и различен, жадно
върти пируети
и в любовта им се случва
многоцветна дъгата.