автор: Jiva

Затъжена съм да ти се порадвам,
да ме превръща взирането ти в момиче,
загърбила на хората устата
да не ми пука, че не ни прилича
да си играем на любов, повярвали
във нейната измислена измисленост
и лудостта на всяко преотдаване
да е резка от меч върху коприненост...

Не зная, ако днеска ми се случиш,
ще мога ли така да те умея?
Но ще рискувам. Без да го усуквам –
затъжена съм – да те преживея.