автор: feniks

Уморена,
боса пета
в ъгълче от луна
се люлее,
сред изворни завивки,
сред дантелени
нощни дървета,
по звездни балдахини,
по разрошени устни и
лица копнежни.
Топло е млякото
на сълзите ти,
изгарящо.
Твоят дъх -скрит
в ябълковите ми шепи,
боли.
Нежно-наивен,
чуплив е викът ти -
да ме откриеш,
да ме намериш,
да си ме върнеш,
сякаш не помниш -
посятото във сърцето
само там ще вирее.

Сутрин
изгрявам с косите ти,
нощем приспивам
твоите вени.
Целуната от тайни зеници
сред кръгове риби,
спирално зрея в теб.
Нектарно зрееш в мен и
босо ми намигаш,
като от
ъгълче луна.