автор: ami

Дълбае утрото бразди
                          в очите ми
и забавлява се
      с рисунъка разнищен
                          на съня ми.
В душата ми полага меко
                           отпечатъка
от лапа котешка и...
                 мириса на хвойна...
Сега съм лъч-
                     отгоре хвърлен
в прозореца ти заледен
                               до синьо...
и размразявам вътрешно
                  кристални замъци-
скроени от мълчащи думи...