автор: alef

Когато някъде
оранжеви петна са ехо
от тиквен смях-фенерен
и от кукерска шаренина
и с царевична свила
са стъкмили мекост
за минали лета-
да ги приспят...
Когато
ръсят сол
по хлебните комати
и в билкови отвари
от страстта,
а дланите ,
напукани от вятъра
прегръщат
калени съдинки с топлина
Тогава той
от ледената твърдост-бяла
и въглени
ще изкове длета
в огнище, някога горяло...
Олтара си ще изрезбова
със цветя.