Взривени сетивата ни полягат
в ранимото зелено на тревите,
небесни въпросителни се давят
във пъстрото на ирисите
тихо е.
Небесна паяжина
облаци разтегнали
крадат от слънцето седеф.
Калинка си проправя път през рамото ми,
в косите ми кротува вятър
и кротичко въздиша лятото
в прегърнатите длани.
Кротуват мисли
свято съвършенство
присънно пладне...
сънени душите.
Палитрените чувства приласкала
в ранимото зелено на тревите
поляга укротена любовта ми.