автор: Izabella

Ела.
Ела при мен.
Ще ти разкажа приказка една.
Както преди,
когато още вярвахме във чудеса.
Както сега,
когато още търсим следите
от нежността на твоята
и моята ръка.
Ела.
Ще ти разкажа нова приказка.
Нали иаз ти обещах да ти разказвам,
а ти ми обеща да се взираш в очите ми...
Виж...
и двамата си дадохме прекрасни обещания.
Ела,
седни до мен и просто се усмихвай.
Кажи ми,че искаш да ме гледаш.
Кажи ми,че искаш да ме сънуваш.
Говори ми, говори...как искаш гласът ми да чуваш...
и аз ще започна сама приказка да ти редя.
Ще ти разкажа за разкошните дрехи
на голия цар,
после ще разменя местата на просяка и принца
и ще се смеем заедно на глас,
за ролите, за игрите и за това
колко много ни се иска ние да сме кукловодите...
Ела.
Ще дадем на пирата сърце
и после ще го накараме да се влюби,
и понеже е свикнал все да краде
ще го накажем,поне умът си сам да изгуби.
Ще обърнем надолу с главата
големият стра змей, после-ламята.
Ще се забавляваме
със нашите грешки.
Ще ни е хубаво.
Ще ни е смешно
и по човешки
ще се наслаждаваме
и на уроците ненаучени,
за злата баба
и доброто внуче,
за добрата фея
и триглавото куче,
ще ни боли от раздялата на принца с принцесата...
И така...
онази...ослепялата
любов
може би
ще ни се случи.
Ей така.
В един частен
и неудобен случай...
Докато
аз ти разказам приказка.
Докато
ти се взираш в очите ми..
Докато
вярваме в чудесата.
Непроумели.
Недослучени.......
Ела