автор: AGRESIVE

Дори не усетих кога
се простих със очите си –
ръждясали стари кинжали забити в земята.
С времето се променях - бавно...
С времето все по-дълбоко,
все по-тихо плачех в смеха си.
После стоманено- бяла усмивка
блесна в сърцето ми.
Падах, както падат ангели –
чиста, като нова обвивка,
върху стари подаръци.
Вече не можех да мисля.
Очите ми - бляскави ножове
се забиха в земята –
клинове във душата й.
Аз не плачех, но влагата от пръстта
се изля във очите ми.
Остриетата мъртви от суета
се превърнаха в черни лястовици
и отлетяха....