автор: pord

Аз се връщам
след дълго присъствие
и с очите си те изричам.
Като Лазар, но сам възкръснал,
който сам
преоткрива всичко.

Ето - слънце, вода и вятър,
и луна, и звезди, и вечер...
тиха музика в тишината...
отдалече - и надалече....

Но не търся ни вход,
ни изход;
де да можех врата да стана...
Който в себе си носи близост,
не зависи
от разстояния.

Нямам много,
но го използвам.
Имам малко,
но го раздавам.
Знам от собствените си болки,
че насила
опит не става.

Затова и не се замислям
чий наръчник е по-вълшебен.
А което
вечно ми липсва,
го намирам у тебе.