автор: divkozel

Бях тръгнал към него решително, още от малък.
Тогава все още бях скромен и твърде чувствителен.
Съученичките ми се целуваха с батковци.
След топката тичаха съучениците.

В осми клас срещнах беден негов роднина,
стаен в моята диплома, пълна с шестици.
Веднага усетих как съм се минал -
по средняци си падаха онези със циците.

Спрях да го гоня. Бе трудно, изискваше време...
Реших по-спокойно - ден за ден да я карам.
Веднъж неочаквано разбрах с умиление,
че спи в кухината на старата ми китара.

После намерих Жената, челяд завъдихме...
И днес, когато той е за мен с минимално значение,
се чудя да свиквам ли с него или да го пъдя
от финала на някакво стихотворение.