Вчера
с котешки
лапи
обходих
луната.
Преброих тичинките
по лицето и.
Преболях лунната
светлина.
Издишах
въздух
във всеки лунен
кратер,
После стаена
в тъмната и страна,
зърнах теб -
зъзнещ,призрачен,
изтънял от самота,
премалял от липса
на докосване.
Поех си дъх
да те прегърна и...
припаднах.
В извора на луната,
до болка,
ухае на нежност.