Те са шестима
и в настоящия момент
са върха на познатата еволюция;
млади,бели християни
умеещи да се справят добре.
Гласовете им са рукнали
като планински бързеи
и стените едва удържат
нервните им напъни.
Истерични погледи
проплъзват у всяка зеница-
това не е страх
то е присмех
над ежедневното завръщане в реалността.
Разказите им са остри
като ножовете им
като ласките им
като смеха им-
в тях се разлива
кръв и страст и сърцатост;
такава красива и отчаяна сърцатост.
Не посмях да отворя прозореца
да не би и една история да ме отмине;
въздуха е кисел и нахален.
Казах им,че бъдещето лежи
и в техните ръце а те се смяха
и смеха им разби града
смути и провокира
тихия мир в домовете.
Ноща си отива
а те остават
шестима млади християни
умееши да се справят добре.